9 июн. 2007 г., 20:35

Желана метаморфоза

1.5K 0 2

Бях мила и слънчева,
в очите на другите добра бях.
Усмихвах се повече
от всеки друг усмихнат.
Бях наивна най-вече
и събрах това, което надолу влече.

Събрах образи
на не толкова усмихнати хора.
Гледах веднъж филмче,
в което една тълпа
пострада от една не толкова добра жена.
Хареса ми!



И тогава реших -
щом светът е такъв,
аз защо да се правя на добра.
И отпих
малко от неговата отрова.
И сега вървя
по пътеки трънливи
и други наивни търпя.
Такива като мене полусънливи,
чакащи някой очите им да отвори.
Чаша мисля да им предложа
и се съмнявам някой да я оспори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иянира Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...