Изпращам ти любов по тези жици,
натежали от желание.
Обичам те и без африкански залези
за обещание.
Искам те, като в онези нощи,
когато се разтапях цялата във теб.
А горските стихии –
бушуваха в душите ни безчет.
Когато прегръщахме се лудо
из улиците,
целувайки се и без дъх.
Оставахме в любовта дори,
когато бягах аз от теб.
Преследваше ме
до последен дъх –
и любеше ме щуро,
достигайки ме ти!
© Ава Todos los derechos reservados
Andromaha (Белла ):
пращам за твое удоволствие
и съзерцание,
бъди здрава
https://www.facebook.com/stanislava.pircheva/media_set?set=a.1052161084799072.1073741849.100000155727521&type=3