20 may 2016, 20:22

Желание

  Poesía
1.4K 2 15

 

 

                         Дойде като внезапен летен дъжд.

                         Изля се върху нас и ни изплаши.

                         Потънахме в пороя изведнъж.

                         Задъхани, объркани и плахи…

 

                         Дочакали бленувана мечта.

                         Докоснали на слънцето лъчите.

                         Отпиваме любовната нега,

                         заключили в тъмница ний сълзите.

 

                         Намерили покой след дълъг път,

                         забравяме самотните си нощи.

                         Очите наши трескаво пламтят,

                         но алчно молим се за още…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...