Дойде като внезапен летен дъжд.
Изля се върху нас и ни изплаши.
Потънахме в пороя изведнъж.
Задъхани, объркани и плахи…
Дочакали бленувана мечта.
Докоснали на слънцето лъчите.
Отпиваме любовната нега,
заключили в тъмница ний сълзите.
Намерили покой след дълъг път,
забравяме самотните си нощи.
Очите наши трескаво пламтят,
но алчно молим се за още…
© Таня Тодорова Всички права запазени