20 мая 2016 г., 20:22

Желание

1.4K 2 15

 

 

                         Дойде като внезапен летен дъжд.

                         Изля се върху нас и ни изплаши.

                         Потънахме в пороя изведнъж.

                         Задъхани, объркани и плахи…

 

                         Дочакали бленувана мечта.

                         Докоснали на слънцето лъчите.

                         Отпиваме любовната нега,

                         заключили в тъмница ний сълзите.

 

                         Намерили покой след дълъг път,

                         забравяме самотните си нощи.

                         Очите наши трескаво пламтят,

                         но алчно молим се за още…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...