20 мая 2016 г., 20:22

Желание

1.4K 2 15

 

 

                         Дойде като внезапен летен дъжд.

                         Изля се върху нас и ни изплаши.

                         Потънахме в пороя изведнъж.

                         Задъхани, объркани и плахи…

 

                         Дочакали бленувана мечта.

                         Докоснали на слънцето лъчите.

                         Отпиваме любовната нега,

                         заключили в тъмница ний сълзите.

 

                         Намерили покой след дълъг път,

                         забравяме самотните си нощи.

                         Очите наши трескаво пламтят,

                         но алчно молим се за още…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...