По теб да падам, ти да ме попиваш
За теб да бъда оня благодатен дъжд,
за който можеш само да мечтаеш!...
Да те дарявам със наслада неведнъж,
а ти да шепнеш: „Още те желая!...”
И да валя със дни така по теб, безспир,
по тялото ти страстно да се стичам,
задъхана докато кажеш най-подир:
„Не ме е никой толкова обичал!...”
И после във съня ми пак да се явиш,
на прага ми внезапно да почукаш:
„Дали останаха ти сили да валиш?...
Пусни ме, мили, да нощувам тука!...”
Пак, дъжд след суша, върху тебе аз
да падам щедро, ти да ме попиваш!...
Да чуя във зори доволния ти глас:
„Какво чудесно лято дъжделиво!...”
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Роберт Todos los derechos reservados
