За теб да бъда оня благодатен дъжд,
за който можеш само да мечтаеш!...
Да те дарявам със наслада неведнъж,
а ти да шепнеш: „Още те желая!...”
И да валя със дни така по теб, безспир,
по тялото ти страстно да се стичам,
задъхана докато кажеш най-подир:
„Не ме е никой толкова обичал!...”
И после във съня ми пак да се явиш,
на прага ми внезапно да почукаш:
„Дали останаха ти сили да валиш?...
Пусни ме, мили, да нощувам тука!...” ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.