23 ago 2022, 9:48

Желание

  Poesía » Otra
635 0 0

Желание

 

Човек съм като всички

и се страхувам от смъртта,

но не искам и не давам

да ме глътне черната земя.

 

Гробовете мен ме задушават –

там са много и е тъмнина,

костите са грозни, отвращават,

това не е достойно за жена!

 

Когато си отида, искам да горя,

искам мъртва да усетя края!

А после да почувствам свобода

и спокойно да посрещна Рая.

 

Ще се мъча, ала за минути

няма да съм като вас в пръстта.

Червеите нека да си лазят

по изстиналите ви тела.

 

Аз ще литна много нависоко,

тогава ще разпръснат и прахта.

Душа и тяло ще се слеят

и обещавам, пак ще се родя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Айлин Мустафа Еврен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....