23.08.2022 г., 9:48

Желание

637 0 0

Желание

 

Човек съм като всички

и се страхувам от смъртта,

но не искам и не давам

да ме глътне черната земя.

 

Гробовете мен ме задушават –

там са много и е тъмнина,

костите са грозни, отвращават,

това не е достойно за жена!

 

Когато си отида, искам да горя,

искам мъртва да усетя края!

А после да почувствам свобода

и спокойно да посрещна Рая.

 

Ще се мъча, ала за минути

няма да съм като вас в пръстта.

Червеите нека да си лазят

по изстиналите ви тела.

 

Аз ще литна много нависоко,

тогава ще разпръснат и прахта.

Душа и тяло ще се слеят

и обещавам, пак ще се родя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Айлин Мустафа Еврен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...