19 oct 2022, 13:08

Желание

  Poesía
643 0 0

Ако можех да си пожелая нещо,

То щеше да е времето да можеше да спира.

Да остана в ръцете ти горещи

в които съм така щастлива.

 

В тях забравям грижи и неволи.

В тях светът прекрасен изглежда.

И отминават сезоните,

Докато горя от надежда.

 

Че бъдещето все пак може да е по-светло.

Че утрешният ден ще е по-добър.

Ех, да можех да остана в ръцете ти,

За дълго.

 

Да изгарям, трептя,

Да се стопя от очакване.

А после да съм твоя до безпаметност,

Докато устните ти ме целуват бавно.

© П.В.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Полина Велчова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...