Oct 19, 2022, 1:08 PM

Желание

  Poetry
641 0 0

Ако можех да си пожелая нещо,

То щеше да е времето да можеше да спира.

Да остана в ръцете ти горещи

в които съм така щастлива.

 

В тях забравям грижи и неволи.

В тях светът прекрасен изглежда.

И отминават сезоните,

Докато горя от надежда.

 

Че бъдещето все пак може да е по-светло.

Че утрешният ден ще е по-добър.

Ех, да можех да остана в ръцете ти,

За дълго.

 

Да изгарям, трептя,

Да се стопя от очакване.

А после да съм твоя до безпаметност,

Докато устните ти ме целуват бавно.

© П.В.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина Велчова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...