16 ene 2024, 10:41

Желание

459 1 0

Далече от пещери със богатства
и всякакви хорски съблазни,
как искам Господи, да избягам,
без никой и нищо да ме подразни.
Сам да си стана – и баща и майка.
Сам да прескоча въжето,
когато усетя, че Зората подпали
с кибритена клечка тепето…
Всички дървета да ми станат близки,
нещо като приятели или роднини,
с които надълго да си говорим
за портокали и мандарини…
Между стари къщи и калдъръмени улички
нека само Вятъра да ме гони,
преди да е хукнала вънка Зората
по смачкана ризка и панталони.
Пътища всякакви искам да хвана
от сърцето на хълма та чак до реката,
която понякога стига на пръсти
Голямата Мечка и Планината!
Искам тогава да седна край пътя.
И жаден и морен. И прашен и гладен.
Та когато Зората се спусне от хълма –
като кибритена клечка да светна запален!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ревов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...