1 may 2005, 8:28

Желание

  Poesía
1.3K 0 0

Пред мен момиче русо

седи с приятелка една,

тя точно моят тип е – къдрокосо,

а очите пълни с топлина.


Присъствието мое забеляза

и погледи се стрелваха един след друг.

За палави игри готовност тя показа,

фиаското започваше от тук.


Седях говорейки със Анито и Цецко,

поглеждах тайничко отсрещната страна.

Усмихваше ми се закачливо, тъй леко,

блокира всичко в моята глава.

Очакваше аз нещо да направя,

но днес за флирт не бях готов.

Аз този поглед няма да забравя,

за него ще се върна настроен за любов!

 

/ 10.04.96г.- Пловдив /

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...