1 may 2005, 8:28

Желание

  Poesía
1.3K 0 0

Пред мен момиче русо

седи с приятелка една,

тя точно моят тип е – къдрокосо,

а очите пълни с топлина.


Присъствието мое забеляза

и погледи се стрелваха един след друг.

За палави игри готовност тя показа,

фиаското започваше от тук.


Седях говорейки със Анито и Цецко,

поглеждах тайничко отсрещната страна.

Усмихваше ми се закачливо, тъй леко,

блокира всичко в моята глава.

Очакваше аз нещо да направя,

но днес за флирт не бях готов.

Аз този поглед няма да забравя,

за него ще се върна настроен за любов!

 

/ 10.04.96г.- Пловдив /

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....