May 1, 2005, 8:28 AM

Желание

  Poetry
1.3K 0 0

Пред мен момиче русо

седи с приятелка една,

тя точно моят тип е – къдрокосо,

а очите пълни с топлина.


Присъствието мое забеляза

и погледи се стрелваха един след друг.

За палави игри готовност тя показа,

фиаското започваше от тук.


Седях говорейки със Анито и Цецко,

поглеждах тайничко отсрещната страна.

Усмихваше ми се закачливо, тъй леко,

блокира всичко в моята глава.

Очакваше аз нещо да направя,

но днес за флирт не бях готов.

Аз този поглед няма да забравя,

за него ще се върна настроен за любов!

 

/ 10.04.96г.- Пловдив /

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...