25 mar 2008, 16:04

Желание 

  Poesía » De amor
648 0 3



Над мене се спуща нощта чернокрила,
развяла наоколо своя траурен креп,
а моето сърце е скръб осланила
и в самотата аз мисля за теб.

Ще дойдеш ли пак, с ласка да сгрееш
душата ми самотна и обидена,
на теб само скръбта си да излея,
да чуеш ти за мъката невидена.

Как искам да склоня на твоите гърди 
измъченото си, изстрадало лице
и да усетя ударите твърди
на твоето мъжествено сърце!

© Василена Т Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??