Желание
Над мене се спуща нощта чернокрила,
развяла наоколо своя траурен креп,
а моето сърце е скръб осланила
и в самотата аз мисля за теб.
Ще дойдеш ли пак, с ласка да сгрееш
душата ми самотна и обидена,
на теб само скръбта си да излея,
да чуеш ти за мъката невидена.
Как искам да склоня на твоите гърди
измъченото си, изстрадало лице
и да усетя ударите твърди
на твоето мъжествено сърце!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Василена Т Todos los derechos reservados
