Над мене се спуща нощта чернокрила,
развяла наоколо своя траурен креп,
а моето сърце е скръб осланила
и в самотата аз мисля за теб.
Ще дойдеш ли пак, с ласка да сгрееш
душата ми самотна и обидена,
на теб само скръбта си да излея,
да чуеш ти за мъката невидена.
Как искам да склоня на твоите гърди
измъченото си, изстрадало лице
и да усетя ударите твърди
на твоето мъжествено сърце!
© Василена Т All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
