25.03.2008 г., 16:04 ч.

Желание 

  Поезия » Любовна
647 0 3



Над мене се спуща нощта чернокрила,
развяла наоколо своя траурен креп,
а моето сърце е скръб осланила
и в самотата аз мисля за теб.

Ще дойдеш ли пак, с ласка да сгрееш
душата ми самотна и обидена,
на теб само скръбта си да излея,
да чуеш ти за мъката невидена.

Как искам да склоня на твоите гърди 
измъченото си, изстрадало лице
и да усетя ударите твърди
на твоето мъжествено сърце!

© Василена Т Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??