1 oct 2011, 16:47

Железничарско 

  Poesía » De amor
5.0 / 2
573 0 3
На перона съм на есенната гара,
изпращам вече заминаващ влак,
във него отпътува любовта ми стара,
едва ли ще я видя пак...
Повдигам бавно натежали клепки,
отронвам сълзи, но не знам защо
вагоните като затворнически клетки
подрънкват, сякаш питат: За кого?
По релсите ще се изниже всичко...
с вагони... купища... живот...
на всяка гара нещо по-добричко
ще срещаме, загърбили хомот. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »