На перона съм на есенната гара,
изпращам вече заминаващ влак,
във него отпътува любовта ми стара,
едва ли ще я видя пак...
Повдигам бавно натежали клепки,
отронвам сълзи, но не знам защо
вагоните като затворнически клетки
подрънкват, сякаш питат: За кого?
По релсите ще се изниже всичко...
с вагони... купища... живот...
на всяка гара нещо по-добричко
ще срещаме, загърбили хомот. ...