Железничарско

1.10.2011 г., 16:47 ч.

Поезия » Любовна

496 0 3

На перона съм на есенната гара,

изпращам вече заминаващ влак,

във него отпътува любовта ми стара,

едва ли ще я видя пак...

Повдигам бавно натежали клепки,

отронвам сълзи, но не знам защо

вагоните като затворнически клетки

подрънкват, сякаш питат: За кого?

По релсите ще се изниже всичко...

с вагони... купища... живот...

на всяка гара нещо по-добричко

ще срещаме, загърбили хомот.

А аз ще гледам все във коловоза

да трака моя собствен влак...

Ще сменям стиховете с проза,

сезоните ще се завъртат пак.

Семафорът зелено ще премигне,

това ще бъде чакан знак -

сърцето ми пред буря ще притихне,

животът в мене ще се върне пак...

И тук напролет може да посрещна

след зимен студ и самота -

красива, истинска и вечна -

на мойта гара да е любовта...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.