Железничарско
На перона съм на есенната гара,
изпращам вече заминаващ влак,
във него отпътува любовта ми стара,
едва ли ще я видя пак...
Повдигам бавно натежали клепки,
отронвам сълзи, но не знам защо
вагоните като затворнически клетки
подрънкват, сякаш питат: За кого?
По релсите ще се изниже всичко...
с вагони... купища... живот...
на всяка гара нещо по-добричко
ще срещаме, загърбили хомот.
А аз ще гледам все във коловоза
да трака моя собствен влак...
Ще сменям стиховете с проза,
сезоните ще се завъртат пак.
Семафорът зелено ще премигне,
това ще бъде чакан знак -
сърцето ми пред буря ще притихне,
животът в мене ще се върне пак...
И тук напролет може да посрещна
след зимен студ и самота -
красива, истинска и вечна -
на мойта гара да е любовта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
