жена
ЖЕНА
Заспива вятър в нейните коси.
Във съня си нежно той я гали.
Прическа после от вълни гласи,
заплита във косите и спирали.
Тя тръгва с вятъра в ръце.
Поспира градският часовник.
Оси след нея са мъжете.
Прекръства се градът духовник.
Изгаряна от погледите луди.
За нея всеки паяжина плете.
Градът сърцето иска да изнуди.
Но тя е с мен. И точно пет е!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мимо Николов Todos los derechos reservados
