korsar (Мимо Николов)
527 155
22.09.2008 г., 8:53 ч.

жена 

  Поезия
446 0 5
 

                   ЖЕНА

 

 

Заспива вятър в нейните коси.

Във съня си нежно той я гали.

Прическа после от вълни гласи,

заплита във косите и спирали.

 

 

Тя тръгва с вятъра в ръце.

Поспира градският часовник.

Оси след нея са мъжете.

Прекръства се градът духовник.

 

 

Изгаряна от погледите луди.

За нея всеки паяжина плете.

Градът сърцето иска да изнуди.

 

Но тя е с мен. И точно пет  е!

© Мимо Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??