22 сент. 2008 г., 08:53

жена 

  Поэзия
471 0 5
 

                   ЖЕНА

 

 

Заспива вятър в нейните коси.

Във съня си нежно той я гали.

Прическа после от вълни гласи,

заплита във косите и спирали.

 

 

Тя тръгва с вятъра в ръце.

Поспира градският часовник.

Оси след нея са мъжете.

Прекръства се градът духовник.

 

 

Изгаряна от погледите луди.

За нея всеки паяжина плете.

Градът сърцето иска да изнуди.

 

Но тя е с мен. И точно пет  е!

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??