7 dic 2008, 14:48

Жена

853 0 2
 

          Жена

----------------------------

Жена! Жена! Коя си ти?

Красавица, богиня, демон!

Аз мисля нищо от това!

Та ти си плод на моето въображение!

Аз мисля си така!

Без мен какво си ти?

Плът, вода и клетки, сгрешено ДНК...

На мен, на моето въображение

дължиш това, което си!

И грешникът съм аз, а не ти,

защото те възнасям и обожествявам,

защото като плод на моето въображение,

оставям те да властваш в моя свят...

Но питам се сега - докога?

Не е ли време за раздяла?

Да свалим маската веднага,

да оголим същността ти,

да се огледаш, да се опознаеш!

А не чрез моите очи...

Дано тогава не се отчаеш!

И намериш сили да се покаеш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Митов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Уважаема моя млада читателко,благодаря Ви за вниманието и отзивчивостта! В този случай се чувствам като ученик и много бих искал да науча какво би представлявало стихотворението без клишетата?!? Ще се радвам да прочета тук Вашия вариант!
  • Ако се отърсиш от клишетата ще стане страхотно
    И сега е хубаво. Успех

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...