Жена

7.12.2008 г., 14:48 ч.

Поезия » Философска

644 0 2

Жена

----------------------------

Жена! Жена! Коя си ти?

Красавица, богиня, демон!

Аз мисля нищо от това!

Та ти си плод на моето въображение!

Аз мисля си така!

Без мен какво си ти?

Плът, вода и клетки, сгрешено ДНК...

На мен, на моето въображение

дължиш това, което си!

И грешникът съм аз, а не ти,

защото те възнасям и обожествявам,

защото като плод на моето въображение,

оставям те да властваш в моя свят...

Но питам се сега - докога?

Не е ли време за раздяла?

Да свалим маската веднага,

да оголим същността ти,

да се огледаш, да се опознаеш!

А не чрез моите очи...

Дано тогава не се отчаеш!

И намериш сили да се покаеш!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

komshin (Димитър Митов)

2008-12-07T16:17:26+02:00

Уважаема моя млада читателко,благодаря Ви за вниманието и отзивчивостта! В този случай се чувствам като ученик и много бих искал да науча какво би представлявало стихотворението без клишетата?!? Ще се радвам да прочета тук Вашия вариант!
Dumb (Петросиня)

2008-12-07T15:21:57+02:00

Ако се отърсиш от клишетата ще стане страхотно
И сега е хубаво. Успех