Жена
Жена
----------------------------
Жена! Жена! Коя си ти?
Красавица, богиня, демон!
Аз мисля нищо от това!
Та ти си плод на моето въображение!
Аз мисля си така!
Без мен какво си ти?
Плът, вода и клетки, сгрешено ДНК...
На мен, на моето въображение
дължиш това, което си!
И грешникът съм аз, а не ти,
защото те възнасям и обожествявам,
защото като плод на моето въображение,
оставям те да властваш в моя свят...
Но питам се сега - докога?
Не е ли време за раздяла?
Да свалим маската веднага,
да оголим същността ти,
да се огледаш, да се опознаеш!
А не чрез моите очи...
Дано тогава не се отчаеш!
И намериш сили да се покаеш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Митов Всички права запазени
