Жена
Жена
----------------------------
Жена! Жена! Коя си ти?
Красавица, богиня, демон!
Аз мисля нищо от това!
Та ти си плод на моето въображение!
Аз мисля си така!
Без мен какво си ти?
Плът, вода и клетки, сгрешено ДНК...
На мен, на моето въображение
дължиш това, което си!
И грешникът съм аз, а не ти,
защото те възнасям и обожествявам,
защото като плод на моето въображение,
оставям те да властваш в моя свят...
Но питам се сега - докога?
Не е ли време за раздяла?
Да свалим маската веднага,
да оголим същността ти,
да се огледаш, да се опознаеш!
А не чрез моите очи...
Дано тогава не се отчаеш!
И намериш сили да се покаеш!
© Димитър Митов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Уважаема моя млада читателко,благодаря Ви за вниманието и отзивчивостта! В този случай се чувствам като ученик и много бих искал да науча какво би представлявало стихотворението без клишетата?!? Ще се радвам да прочета тук Вашия вариант!
-
Ако се отърсиш от клишетата ще стане страхотно
И сега е хубаво. Успех
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
