komshin (Димитър Митов) komshin (Димитър Митов)
1 57
7 дек. 2008 г., 14:48

Жена

851 0 2
 

          Жена

----------------------------

Жена! Жена! Коя си ти?

Красавица, богиня, демон!

Аз мисля нищо от това!

Та ти си плод на моето въображение!

Аз мисля си така!

Без мен какво си ти?

Плът, вода и клетки, сгрешено ДНК...

На мен, на моето въображение

дължиш това, което си!

И грешникът съм аз, а не ти,

защото те възнасям и обожествявам,

защото като плод на моето въображение,

оставям те да властваш в моя свят...

Но питам се сега - докога?

Не е ли време за раздяла?

Да свалим маската веднага,

да оголим същността ти,

да се огледаш, да се опознаеш!

А не чрез моите очи...

Дано тогава не се отчаеш!

И намериш сили да се покаеш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Митов Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • komshin (Димитър Митов)
    komshin (Димитър Митов)
    Уважаема моя млада читателко,благодаря Ви за вниманието и отзивчивостта! В този случай се чувствам като ученик и много бих искал да науча какво би представлявало стихотворението без клишетата?!? Ще се радвам да прочета тук Вашия вариант!
  • Dumb (Петросиня)
    Dumb (Петросиня)
    Ако се отърсиш от клишетата ще стане страхотно
    И сега е хубаво. Успех

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0