komshin (Димитър Митов)
57 6
7 дек. 2008 г., 14:48

Жена 

  Поэзия » Философская
651 0 2
 

          Жена

----------------------------

Жена! Жена! Коя си ти?

Красавица, богиня, демон!

Аз мисля нищо от това!

Та ти си плод на моето въображение!

Аз мисля си така!

Без мен какво си ти?

Плът, вода и клетки, сгрешено ДНК...

На мен, на моето въображение

дължиш това, което си!

И грешникът съм аз, а не ти,

защото те възнасям и обожествявам,

защото като плод на моето въображение,

оставям те да властваш в моя свят...

Но питам се сега - докога?

Не е ли време за раздяла?

Да свалим маската веднага,

да оголим същността ти,

да се огледаш, да се опознаеш!

А не чрез моите очи...

Дано тогава не се отчаеш!

И намериш сили да се покаеш!

© Димитър Митов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Уважаема моя млада читателко,благодаря Ви за вниманието и отзивчивостта! В този случай се чувствам като ученик и много бих искал да науча какво би представлявало стихотворението без клишетата?!? Ще се радвам да прочета тук Вашия вариант!
  • Ако се отърсиш от клишетата ще стане страхотно
    И сега е хубаво. Успех
Предложения
: ??:??