... Жена...

23 mar 2010, 9:42

Poesía » Filosófica

455 0 2

По пръстите ù влажни са следите,

блестящи като чудо от икона,

която плаче и предрича,

лекува и измолва благородно.

От устните ù се процежда болка,

като няма непристойна не молитва,

а пламъкът в очите е безжизнен

и пръска тъжна съпротива.

Отронват се надежди. И трохите

от измамената женска нежност

разнася като камъчета тротоарът

и ги стрива леко и небрежно.

…………

И така от нея не остава нищо

по мраморните плочки пред балкона.

Но тя възкръсва като хищник,

който да не чувства, а да дава болка.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.