23.03.2010 г., 9:42 ч.

... Жена... 

  Поезия » Философска
515 0 2
По пръстите ù влажни са следите,
блестящи като чудо от икона,
която плаче и предрича,
лекува и измолва благородно.
От устните ù се процежда болка,
като няма непристойна не молитва,
а пламъкът в очите е безжизнен
и пръска тъжна съпротива.
Отронват се надежди. И трохите
от измамената женска нежност
разнася като камъчета тротоарът
и ги стрива леко и небрежно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венета Димитрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??