... Жена...

23.03.2010 г., 9:42 ч.

Поезия » Философска

420 0 2

По пръстите ù влажни са следите,

блестящи като чудо от икона,

която плаче и предрича,

лекува и измолва благородно.

От устните ù се процежда болка,

като няма непристойна не молитва,

а пламъкът в очите е безжизнен

и пръска тъжна съпротива.

Отронват се надежди. И трохите

от измамената женска нежност

разнася като камъчета тротоарът

и ги стрива леко и небрежно.

…………

И така от нея не остава нищо

по мраморните плочки пред балкона.

Но тя възкръсва като хищник,

който да не чувства, а да дава болка.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.