Mar 23, 2010, 9:42 AM

... Жена... 

  Poetry » Phylosophy
517 0 2
По пръстите ù влажни са следите,
блестящи като чудо от икона,
която плаче и предрича,
лекува и измолва благородно.
От устните ù се процежда болка,
като няма непристойна не молитва,
а пламъкът в очите е безжизнен
и пръска тъжна съпротива.
Отронват се надежди. И трохите
от измамената женска нежност
разнася като камъчета тротоарът
и ги стрива леко и небрежно. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венета Димитрова All rights reserved.

Random works
: ??:??