30 sept 2009, 22:57

Жена

860 0 6

 

 

Чувствам се странно, какво ли ми става?

Чувствам, че болка наляга стомаха,

но сам с неутешима награда,

какво ли, къде ли, как ли пак става?

Имам едно усещане добро,

че всичко е свършено глупаво гнездо.

 

А къде ли се изгубих в пространството

на вечният мрак на отчаянието?

Не можете да разберете, знам.

Но няма по-готино от това -

да бъдеш незаменима съвършена жена,

за този, който те обича истински

и знае що е свобода.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ребека Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Свършено - защото любовта си е отишла , но това е добре,за да продължа напред, глупаво-защото съм вярвала в нещо,което не е било истина,а гнездо- защото всичко съм го събрала в малко пространство,съвзела съм се бързо и съм напред пред себе си, но да прави сте не е нужно всички да ме разбират и на всеки да му хареса..така,че ще пробвам да си взема поука , благодаря на всички, който споделят какво мислят,наитсина благодаря
  • В стиха Жена имах предвид,че жената е тази , която изживява всичко- и болка и радост, и мъка и в повечето пъти, приема любовта по-силно от мъжете.
  • Имаме победител!
    Би ли обяснил?
  • браво аз го схванах чудесно е продължавай в същия дух
  • След първата строфа и аз се почувствах странно.
    Втората леко ме разочарова, защото май я разбрах.
    Поздрави!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...