energi4nata (Ребека Иванова) energi4nata (Ребека Иванова)
2 273
Sep 30, 2009, 10:57 PM

Жена

850 0 6

 

 

Чувствам се странно, какво ли ми става?

Чувствам, че болка наляга стомаха,

но сам с неутешима награда,

какво ли, къде ли, как ли пак става?

Имам едно усещане добро,

че всичко е свършено глупаво гнездо.

 

А къде ли се изгубих в пространството

на вечният мрак на отчаянието?

Не можете да разберете, знам.

Но няма по-готино от това -

да бъдеш незаменима съвършена жена,

за този, който те обича истински

и знае що е свобода.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ребека Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • energi4nata (Ребека Иванова)
    energi4nata (Ребека Иванова)
    Свършено - защото любовта си е отишла , но това е добре,за да продължа напред, глупаво-защото съм вярвала в нещо,което не е било истина,а гнездо- защото всичко съм го събрала в малко пространство,съвзела съм се бързо и съм напред пред себе си, но да прави сте не е нужно всички да ме разбират и на всеки да му хареса..така,че ще пробвам да си взема поука , благодаря на всички, който споделят какво мислят,наитсина благодаря
  • energi4nata (Ребека Иванова)
    energi4nata (Ребека Иванова)
    В стиха Жена имах предвид,че жената е тази , която изживява всичко- и болка и радост, и мъка и в повечето пъти, приема любовта по-силно от мъжете.
  • adiveil (Нина)
    adiveil (Нина)
    Имаме победител!
    Би ли обяснил?
  • grimey (Живодар Русев)
    grimey (Живодар Русев)
    браво аз го схванах чудесно е продължавай в същия дух
  • adiveil (Нина)
    adiveil (Нина)
    След първата строфа и аз се почувствах странно.
    Втората леко ме разочарова, защото май я разбрах.
    Поздрави!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0