30.09.2009 г., 22:57

Жена

854 0 6

 

 

Чувствам се странно, какво ли ми става?

Чувствам, че болка наляга стомаха,

но сам с неутешима награда,

какво ли, къде ли, как ли пак става?

Имам едно усещане добро,

че всичко е свършено глупаво гнездо.

 

А къде ли се изгубих в пространството

на вечният мрак на отчаянието?

Не можете да разберете, знам.

Но няма по-готино от това -

да бъдеш незаменима съвършена жена,

за този, който те обича истински

и знае що е свобода.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ребека Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Свършено - защото любовта си е отишла , но това е добре,за да продължа напред, глупаво-защото съм вярвала в нещо,което не е било истина,а гнездо- защото всичко съм го събрала в малко пространство,съвзела съм се бързо и съм напред пред себе си, но да прави сте не е нужно всички да ме разбират и на всеки да му хареса..така,че ще пробвам да си взема поука , благодаря на всички, който споделят какво мислят,наитсина благодаря
  • В стиха Жена имах предвид,че жената е тази , която изживява всичко- и болка и радост, и мъка и в повечето пъти, приема любовта по-силно от мъжете.
  • Имаме победител!
    Би ли обяснил?
  • браво аз го схванах чудесно е продължавай в същия дух
  • След първата строфа и аз се почувствах странно.
    Втората леко ме разочарова, защото май я разбрах.
    Поздрави!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...