Жена

8 mar 2017, 17:15

Poesía » Verso libre

431 1 0

ЖЕНА
На тавана,
в избелялата бабина ракла,
старите спомени с нежност закътах.
Там, сред шевиците цветни
и чудни дантели,
с дъх лавандулов, упойващ
мило приспах ги…
Коленичих. Бавно спуснах капака резбован,
тихо въздъхнах и тръгнах.
„Къде ли?”– прошепна душата уплашено.
Спокойната, мъдрата, хладната ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Жена

Искате да прочетете повече?

Propuestas