ЖЕНА
На тавана,
в избелялата бабина ракла,
старите спомени с нежност закътах.
Там, сред шевиците цветни
и чудни дантели,
с дъх лавандулов, упойващ
мило приспах ги…
Коленичих. Бавно спуснах капака резбован,
тихо въздъхнах и тръгнах.
„Къде ли?”– прошепна душата уплашено.
Спокойната, мъдрата, хладната ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up