8.03.2017 г., 17:15

Жена

607 1 0

 ЖЕНА

 

На тавана,

в избелялата бабина ракла,

старите спомени с нежност закътах.

Там, сред шевиците цветни

и чудни дантели,

с дъх лавандулов, упойващ

мило приспах ги…

Коленичих. Бавно спуснах капака резбован,

тихо въздъхнах и тръгнах.

„Къде ли?”– прошепна душата уплашено.

Спокойната, мъдрата, хладната

зрелост очаква ме.

Аз ли... тези чужди думи изрекох?

Та нали сърцето още тупти

с оня познатия, отдавнашен ритъм!

Или може би, не.

Не дръзки криле и простори безкрайни

зоват го неистово…

Не светулкови нощи с водопадни коси,

по раменете разпръснати…

Не горещи ръце, ухаещотръпни...

Не... О, не!...

То, моето човешко сърце,

цялото – бистра изворна обич,

при мен сега тичешком се завръща!

Укротено, добро и щедро препълнено –

медоносна сладостна пита!

Готово отново да дава

до края на времето

топла постеля – спасителен остров,

дълбоко, безответно разбиране,

и вяра, и прошка.

Древно знание то е отпило, напило се,

да  не изтръпва от думи

мимолетно жестоки, от липсващи стъпки

и  толкова нужна подкрепа.

Да гради от отломки…

Да превръща тъгата във песни…

И когато непрогледност страшна настане

да бъде надежда –

жив, неизменен светилник във мрака!

Бездънно женско сърце!  

Кръговратност…

Горене без пепел!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аляна Пенчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...