ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
333 2512
6 mar 2021, 16:47

Жена 

  Poesía » Civil
241 0 3

 

 

Създадена е нежна и слаба.

Но пожари разгаря,

когато се влюби.

Стърнища след нея оставя,

ако искрата изгуби.

Когато обича – обича!

До сетен дъх се раздава!

Тя, жена магнетична,

родена да греши и прощава.

Пролетен цвят от овошките бели.

Летна буря или

есенен дъжд.

Зима в самотни недели.

Пулс в сърцето

на любимия мъж.

Неразгадана сила,

отломки когато събира

от счупените свои мечти.

С усмивка сълзите си скрива

и … отново върви!

Уж слаба, а пък съдбата обръща,

нарамила безотказно,

носи си кръста.

Жена!

Ти си извор любов,

когато раждаш живот!

Орлица,  разперила крила!

Дори в прегърбеното тяло

и в бръчките си

криеш красота!

От както ти си сътворена

до днес блестиш

с библейска светлина!

Бъди! Бъди благословена!

За мен е чест

да съм съпруга, майка и

Жена!

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??