6 mar 2021, 16:47

Жена

  Poesía » Civil
444 0 3

 

 

Създадена е нежна и слаба.

Но пожари разгаря,

когато се влюби.

Стърнища след нея оставя,

ако искрата изгуби.

Когато обича – обича!

До сетен дъх се раздава!

Тя, жена магнетична,

родена да греши и прощава.

Пролетен цвят от овошките бели.

Летна буря или

есенен дъжд.

Зима в самотни недели.

Пулс в сърцето

на любимия мъж.

Неразгадана сила,

отломки когато събира

от счупените свои мечти.

С усмивка сълзите си скрива

и … отново върви!

Уж слаба, а пък съдбата обръща,

нарамила безотказно,

носи си кръста.

Жена!

Ти си извор любов,

когато раждаш живот!

Орлица,  разперила крила!

Дори в прегърбеното тяло

и в бръчките си

криеш красота!

От както ти си сътворена

до днес блестиш

с библейска светлина!

Бъди! Бъди благословена!

За мен е чест

да съм съпруга, майка и

Жена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...