Жена
Създадена е нежна и слаба.
Но пожари разгаря,
когато се влюби.
Стърнища след нея оставя,
ако искрата изгуби.
Когато обича – обича!
До сетен дъх се раздава!
Тя, жена магнетична,
родена да греши и прощава.
Пролетен цвят от овошките бели.
Летна буря или
есенен дъжд.
Зима в самотни недели.
Пулс в сърцето
на любимия мъж.
Неразгадана сила,
отломки когато събира
от счупените свои мечти.
С усмивка сълзите си скрива
и … отново върви!
Уж слаба, а пък съдбата обръща,
нарамила безотказно,
носи си кръста.
Жена!
Ти си извор любов,
когато раждаш живот!
Орлица, разперила крила!
Дори в прегърбеното тяло
и в бръчките си
криеш красота!
От както ти си сътворена
до днес блестиш
с библейска светлина!
Бъди! Бъди благословена!
За мен е чест
да съм съпруга, майка и
Жена!
© Даниела Виткова All rights reserved.
