3 jul 2008, 22:36

Жена

  Poesía
898 0 18

Ти не разбра ли,

че аз съм Жена?!

Слаба съм,

но не и прекършена.

Когато съм с теб

и когато съм сама,

когато тайно

сълзите си бърша,

когато обичам

и когато мълча,

когато губя

и когато прощавам,

когато сърцето ми е кочан,

а очите жарава,

пак съм Жена.

Силна съм

и съм слаба.

Ще те нося

на гръб до залеза,

от ръцете си

мост ще направя,

ще те обичам

и ще те пазя.

Аз съм твоя жена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разбрах, ти си Жена!!! Но аз и преди това си го знаех!
  • Аплодисменти!!!Великолепен стих!!!
  • Колко ли има още да ви откривам~благодарско! Това тук си е от Муза!
  • "1.Да говоря всички човешки езици и дори ангелски, щом любов нямам ще бъда мед, що звънти или кимвал, що звека.
    2. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога планини да премествам, - щом любов нямам нищо не съм.
    3. И да раздам всичкия си имот, да предам тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо не ме ползува.
    4. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,
    5. не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
    6. на неправда се нерадва, а се радва на истина;
    7. всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
    8. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.
    9. Защото донейде знаем и донейде прпрочествуваме;
    10. но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.
    11. Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото
    12. Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.
    13. А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.
    Първо послание на апостол Павел до Коринтяни "

    Стихотворението ти звучи като истинска любов.Браво!
  • Поздрав и от мен!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...