Nelsan (Нели Вангелова)
259 1294
3.07.2008 г., 22:36 ч.

Жена 

  Поезия
720 0 18

Ти не разбра ли,

че аз съм Жена?!

Слаба съм,

но не и прекършена.

Когато съм с теб

и когато съм сама,

когато тайно

сълзите си бърша,

когато обичам

и когато мълча,

когато губя

и когато прощавам,

когато сърцето ми е кочан,

а очите жарава,

пак съм Жена.

Силна съм

и съм слаба.

Ще те нося

на гръб до залеза,

от ръцете си

мост ще направя,

ще те обичам

и ще те пазя.

Аз съм твоя жена!

© Нели Вангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Разбрах, ти си Жена!!! Но аз и преди това си го знаех!
  • Аплодисменти!!!Великолепен стих!!!
  • Колко ли има още да ви откривам~благодарско! Това тук си е от Муза!
  • "1.Да говоря всички човешки езици и дори ангелски, щом любов нямам ще бъда мед, що звънти или кимвал, що звека.
    2. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога планини да премествам, - щом любов нямам нищо не съм.
    3. И да раздам всичкия си имот, да предам тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо не ме ползува.
    4. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,
    5. не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
    6. на неправда се нерадва, а се радва на истина;
    7. всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
    8. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.
    9. Защото донейде знаем и донейде прпрочествуваме;
    10. но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.
    11. Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото
    12. Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.
    13. А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.
    Първо послание на апостол Павел до Коринтяни "

    Стихотворението ти звучи като истинска любов.Браво!
  • Поздрав и от мен!!!
  • "... когато сърцето ми е кочан,

    а очите жарава,

    пак съм Жена."

    сърце - кочан
    очи - жарава
    такива жени харесвам,
    дето носят на гръб...

    "Ще те нося

    на гръб до залеза,

    от ръцете си

    мост ще направя..."

    ОК, идеално!
    Но защо мост и над какво?
    Замисли ме ти, Жена
    и едно разбрах,
    че не си прекършена.

    поздрав

  • Сила и нежност...
    Поздрав,Нели!
  • Чудесен стих, мила!!!

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=47765
    Поздрав за теб, Нели!
  • Да, Жена си от силните, т.е. любящите!
    Чудесен стих!
  • Много е хубаво!
    Браво Нел!
  • Браво!
  • "Ще те нося

    на гръб до залеза,

    от ръцете си

    мост ще направя,"

    Великолепно!
  • разкошен стих...прекрасна жена си...!
    с обич, Нели.
  • !
    Поздрав!
  • Жена си! И то каква!
    Много хубав стих!
    Поздрави, Нели!
  • Много женствено, нежно и мъдро стихотворение! Поздрави, Нели!
  • прекрасно!
  • Много е хубаво!
Предложения
: ??:??