Razkolnikova (Ангелина Кънчева)
121 129
19 mar 2011, 23:11

Жена 

  Poesía » Otra
631 0 5

Не спирай да валиш

във капчици метал,

в листа и клони, в кал,

докато се стопиш 

във живата вода

на поглед на момиче

с очи от синева.


Във капки от лъчи

зората ще превари

и нейните коси

на шарени парцали

дъждът ще озари...


Събудена жена,

тя плаче с тиха пролет

и в нейната дъга

люлее кротки полети.


Когато е сама,

дъждът вали през нея,

разкъсва сухи длани

и тъжно се разлива

във издълбани рани.


Ще диша буря тя,

но в своето очарование -

съдбата на жена -

ще диша от страдание.

 

 

18.03.2011г.

 

© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??