Razkolnikova (Ангелина Кънчева)
121 129
Mar 19, 2011, 11:11 PM

Жена 

  Poetry » Other
687 0 4

Не спирай да валиш

във капчици метал,

в листа и клони, в кал,

докато се стопиш 

във живата вода

на поглед на момиче

с очи от синева.


Във капки от лъчи

зората ще превари

и нейните коси

на шарени парцали

дъждът ще озари...


Събудена жена,

тя плаче с тиха пролет

и в нейната дъга

люлее кротки полети.


Когато е сама,

дъждът вали през нея,

разкъсва сухи длани

и тъжно се разлива

във издълбани рани.


Ще диша буря тя,

но в своето очарование -

съдбата на жена -

ще диша от страдание.

 

 

18.03.2011г.

 

© Ангелина Кънчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??