Жена
Не спирай да валиш
във капчици метал,
в листа и клони, в кал,
докато се стопиш
във живата вода
на поглед на момиче
с очи от синева.
Във капки от лъчи
зората ще превари
и нейните коси
на шарени парцали
дъждът ще озари...
Събудена жена,
тя плаче с тиха пролет
и в нейната дъга
люлее кротки полети.
Когато е сама,
дъждът вали през нея,
разкъсва сухи длани
и тъжно се разлива
във издълбани рани.
Ще диша буря тя,
но в своето очарование -
съдбата на жена -
ще диша от страдание.
18.03.2011г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Кънчева Всички права запазени
