ivokriloto (Ивайло Граматиков)
24 7
7 abr 2008, 20:29

Жена 

  Poesía » Filosófica
930 0 1

Тя помага и е винаги сама,
не знае, че е вечно тъжна.
Тя не знае от кога,
кого, къде събужда.

Болката попива бързо, смело.
Но не знае тя, че сърцето нейно
страда от това.
И бяга, и се скита, а не знае,
това е нищо, тя нехае.

Нека наречем я ний съдба,
знаейки, че е жена.

© Ивайло Граматиков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И бяга, и се скита, а не знае,
    това е нищо, тя нехае.

    Нека наречем я ний съдба,
    знаейки, че е жена.


    ...идеята ти ми допада!
Propuestas
: ??:??