ivokriloto (Ивайло Граматиков)
24 7
Apr 7, 2008, 8:29 PM

Жена 

  Poetry » Phylosophy
1005 0 1
Тя помага и е винаги сама,
не знае, че е вечно тъжна.
Тя не знае от кога,
кого, къде събужда.
Болката попива бързо, смело.
Но не знае тя, че сърцето нейно
страда от това.
И бяга, и се скита, а не знае,
това е нищо, тя нехае.
Нека наречем я ний съдба,
знаейки, че е жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Граматиков All rights reserved.

Random works
: ??:??