ivokriloto (Ивайло Граматиков) ivokriloto (Ивайло Граматиков)
1 24
Apr 7, 2008, 8:29 PM

Жена

1.3K 0 1

Тя помага и е винаги сама,
не знае, че е вечно тъжна.
Тя не знае от кога,
кого, къде събужда.

Болката попива бързо, смело.
Но не знае тя, че сърцето нейно
страда от това.
И бяга, и се скита, а не знае,
това е нищо, тя нехае.

Нека наречем я ний съдба,
знаейки, че е жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Граматиков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • kiks (Никоя)
    kiks (Никоя)
    И бяга, и се скита, а не знае,
    това е нищо, тя нехае.

    Нека наречем я ний съдба,
    знаейки, че е жена.


    ...идеята ти ми допада!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0