Жена
1.3K
0
1
Тя помага и е винаги сама,
не знае, че е вечно тъжна.
Тя не знае от кога,
кого, къде събужда.
Болката попива бързо, смело.
Но не знае тя, че сърцето нейно
страда от това.
И бяга, и се скита, а не знае,
това е нищо, тя нехае.
Нека наречем я ний съдба,
знаейки, че е жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Граматиков Всички права запазени
