7.04.2008 г., 20:29 ч.

Жена 

  Поезия » Философска
929 0 1

Тя помага и е винаги сама,
не знае, че е вечно тъжна.
Тя не знае от кога,
кого, къде събужда.

Болката попива бързо, смело.
Но не знае тя, че сърцето нейно
страда от това.
И бяга, и се скита, а не знае,
това е нищо, тя нехае.

Нека наречем я ний съдба,
знаейки, че е жена.

© Ивайло Граматиков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И бяга, и се скита, а не знае,
    това е нищо, тя нехае.

    Нека наречем я ний съдба,
    знаейки, че е жена.


    ...идеята ти ми допада!
Предложения
: ??:??