27 jun 2007, 10:09

Жена на вятъра

  Poesía
975 1 15

Не се заплитат кичурите диви
на тази луда вятърна жена.
Тя майка е на всички самодиви,
а бесният тайфун им е баща!

Очите й пренасят сто вселени
връз дръзките баири, през реки...
За нея няма време, бариери...
Тя майка е на всички свободи...

Ръцете й са космосно всесилни,
сърцето й е буря от слънца!
Моретата не могат да я стигнат
с най-мощната цунамична вълна!

Изпъната и жилава... незрима,
и брулеща ни тленните тела...
Тя знае и лета, и люти зими -
на вятъра неземната жена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...