27 jun 2007, 10:09

Жена на вятъра

  Poesía
979 1 15

Не се заплитат кичурите диви
на тази луда вятърна жена.
Тя майка е на всички самодиви,
а бесният тайфун им е баща!

Очите й пренасят сто вселени
връз дръзките баири, през реки...
За нея няма време, бариери...
Тя майка е на всички свободи...

Ръцете й са космосно всесилни,
сърцето й е буря от слънца!
Моретата не могат да я стигнат
с най-мощната цунамична вълна!

Изпъната и жилава... незрима,
и брулеща ни тленните тела...
Тя знае и лета, и люти зими -
на вятъра неземната жена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...