Jun 27, 2007, 10:09 AM

Жена на вятъра

  Poetry
972 1 15

Не се заплитат кичурите диви
на тази луда вятърна жена.
Тя майка е на всички самодиви,
а бесният тайфун им е баща!

Очите й пренасят сто вселени
връз дръзките баири, през реки...
За нея няма време, бариери...
Тя майка е на всички свободи...

Ръцете й са космосно всесилни,
сърцето й е буря от слънца!
Моретата не могат да я стигнат
с най-мощната цунамична вълна!

Изпъната и жилава... незрима,
и брулеща ни тленните тела...
Тя знае и лета, и люти зими -
на вятъра неземната жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...