3 ago 2016, 10:27  

Жената

  Poesía
788 5 11

Жената от тинейджърка е, знай:
ламя, жадуваща мъжа-играчка.
Мечтае да я разглоби докрай,
в ръце да я държи и да я смачка.

Помни това наместо обеца:
от първата - до сетната такава,
жената има хиляди лица,
целта й е една - да е жарава.

А ти да си безумен нестинар -
мъжът не знаещ спирки и почивки.
С верига те държи, без катинар,
след ласките и сластните извивки.

Жената просто е голям молец,
изяждащ времето най-ценно на мъжете.
Дорде е време ти стани беглец,
и побегни от деветте земи в десета...

Но идва ден, жената губи чар.
Очите й не светят вече с блясък.
Бедрата й превръщат се в сухар,
а старостта й - в истеричен крясък!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Общият знаменател наказва несправедливо всички, заради някакви си все повече на брой изключения. Изградената представа за жената е портрет на личните предпочитания, дори когато те разочароват. Сатирата в случая е с вкус на отмъстителност към определен тип жена за лекомислената ви мъжка зависимост от нея.
  • Засмях се! Интересна гледна точка за жените! Малко тъжно свършва, но...Все пак поздравления!
  • Тъга ли усещам тук или разочарование? Затвори стария прашен гардероб, там има само молци. Излез и виж пеперудите! Поздравления
  • Надушвам тук мирис на мачизъм... и ако трябва да съм искрена - този стих не ме разсмива, натъжава ме!
  • Развесели ме, Младене! Чудесно си описал жените, но и аз като Владислав се надявам, че има и такива, които не са "молци", но все не мога да ги намеря! Може би не ги търся там, където трябва !?!?

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...