Жената
Жената от тинейджърка е, знай:
ламя, жадуваща мъжа-играчка.
Мечтае да я разглоби докрай,
в ръце да я държи и да я смачка.
Помни това наместо обеца:
от първата - до сетната такава,
жената има хиляди лица,
целта й е една - да е жарава.
А ти да си безумен нестинар -
мъжът не знаещ спирки и почивки.
С верига те държи, без катинар,
след ласките и сластните извивки.
Жената просто е голям молец,
изяждащ времето най-ценно на мъжете.
Дорде е време ти стани беглец,
и побегни от деветте земи в десета...
Но идва ден, жената губи чар.
Очите й не светят вече с блясък.
Бедрата й превръщат се в сухар,
а старостта й - в истеричен крясък!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
